МОМЕНТИ: Обратната страна на Луната

Казват, че Витоша е най-посещаваната от туристи българска планина. Повече от милион любители на природата се качват на нея всяка година. Разбира се, това е напълно вярно - всеки хубав съботен ден по пътищата навътре в планината се извиват дълги колони от коли, стават задръствания и катастрофи. Повечето от въпросните туристи са стигали до Алеко или Златните мостове и най-много да са се възползвали от някой лифт. Веднъж добрали се до планината започва същинският туризъм - сяда се на механа или просто на тревата(защото по заведенията няма много място), вади се храната и бирата и започва удивителен процес на възпитаване на любов към природата. Кратката петминутна разходка за снимка пред някоя морена или далечен връх е онова, което "туристите" наричат "ходене" на планина. И докато оживените витошки пътища са най-подходящото място в почивния ден да си купиш сладолед, балон или каквото си пожелаеш, други части на планината остават напълно пусти. На популярните дестинации като Боянска река може да се срещне някой и друг посетител, но това мъчно би станало по долините на други реки, където също има чудесни пътеки. Да не говорим за по-дивата южна част на Витоша - тя е нещо като обратната страна на Луната - всички знаят на нея, но никой не я виждал.

Разходката до Боянския водопад отнема само около час от живота ни, но може да го промени. Въпреки това, много столичани не са ходили там - силно ангажирани, много изтощени или просто чакащи идеалния случай и съвършените обстоятелства, които никога не идват. Други са ходили "едно време" и "вече са го виждали", та понастоящем не ги вълнуват нови върхове, освен върховете на месечните им заплати.

Когато станах студент в София, бързо установих, че не бих могъл да остана в този град за цели 4-5 години, ако я нямаше Витоша над него. Всичкия шум, задръствания и клаксони, катастрофи и линийки, работа и прах, боклуците, които отегчени хора подритват по улиците, са нещо, от което понякога просто трябва да се откъснеш. Да се качиш над баналното ежедневие, да му се посмееш, за да се запазиш от опитите му да те превърне в уравновесена сива машина, получаваща добри пари, които няма време и няма за какво да похарчи. Накратко, животът в столицата днес е невъзможен без Витоша. Представете си каква беше изненадата ми, щом разбрах, че в този град има стотици хиляди души, които съвсем нямат нужда от нея, нямат нужда дори да напуснат града, а и кватрала си.

А някъде ги чака пролет, "гърмят водопади от слънце"...